Операция "Озирис" | страница 82
Примесен със страх.
В горното помещение се забелязваха няколко фигури и дори без сакото от змийска кожа тя разпозна мъжа от Ню Йорк, когото, както каза Мейси, наричали Кротала. Освен това видя Хамди да разговаря с някой, който се намираше извън полезрението ѝ. Но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от обекта, който обсъждаха.
Той се намираше на тавана - зодиакалната диаграма, звездната карта с диаметър около двайсет метра, чиито съзвездия бяха изсечени в камъка във формата на древни египетски богове. Нина беше виждала и други подобни - имаше една в Лувъра в Париж - но за разлика от тях тази беше оцветена така, както са искали създателите ѝ.
Само че вече не беше цяла. Бяха я разглобили, насекли. На тавана оставаше последният сегмент с груба триъгълна форма, която започваше от южния край на тавана и леко подминаваше центъра. Тя ясно виждаше външните очертания на кръга; камъкът беше издълбан и парчетата бяха точно и внимателно изрязани от тавана. Един мъж с предпазни очила, маска на лицето и защитни слушалки режеше с циркуляр последното парче.
Друг мъж с маска също работеше по тавана, но с много по-обикновени инструменти - чук и длето. Нина го погледна озадачено, преди да осъзнае какво прави: изсичаше вдлъбнатини в идеално гладката повърхност, останала след циркуляра. Единственото, което трябваше да направи, за да премахне всякакви следи, че зодиакалната диаграма се е намирала тук, беше да направи гладкия кръг неравен и груб, за да не се различава от останалия таван. При всичките останали съкровища в Залата на летописите никой нямаше да обърне внимание на обезцветяването на някакъв таван. Тя оцени гениалността на операцията… макар да бе ужасена от нея.
Мъжът, с когото говореше Хамди, пристъпи в светлината. Тя го разпозна от снимката му.
Себак Шабан.
Освен това установи, че Мейси съвсем не бе преувеличила, описвайки белега на лицето му, който покриваше цялата дясна половина от горната устна до месестата част на ухото му. Не можа да не потръпне при мисълта за болката, която сигурно е изпитал.
Но това не му спечели съчувствието ѝ. Той си оставаше крадец, отмъкваше едно от най-големите археологически съкровища в света.
Воят на резачката заглъхна и работникът махна на третия мъж - Гамал, който помагаше при изнасянето на сандъка от палатката. Сега вече тя беше сигурна, че в него са изнасяли части от диаграмата. Картата нямаше как да бъде изнесена цялата през тясната вертикална шахта, затова се налагаше да я нарежат на по-малки парчета.