Той се усмихна.
- Аз съм пълен със загадки, любов моя.
Мейси скочи от стълбата и се огледа с възхищение.
- О, Боже! Това е страхотно! - Тя изчетка пясъчното покритие на най-близката стена и отдолу се разкри по-тъмният камък. - Розов гранит - най-вероятно донесен от Асуан. Това със сигурност е входът за владетеля. Твърде скъп е, за да се използва и за други.
- Наясно си с нещата - рече Еди.
- Разбира се! - възкликна тя, след което продължи, леко смутена: - Всъщност само с египетските. С останалото не съм чак толкова запозната… Може ли да тръгваме?
- След мен - рече твърдо Еди и мина пред нея. - Не се знае какво има нататък.
След като изминаха близо две трети от тунела, те откриха нещо - бензинов генератор, чиято изпускателна тръба излизаше на повърхността. Тунелът покрай него изглеждаше силно повреден: таванът беше укрепен с яки дървени греди.
- Като че ли всеки момент ще се срути - отбеляза Еди, докато се провираше внимателно под тях.
Нина се вгледа отблизо.
- Може пък вече да е станало - струва ми се, че те са го ремонтирали, за да минат оттук. Сигурно работят от седмици… Какво правиш?
Мейси вдигна фотоапарата си.
- Документирам всичко.
- Не можеш да използваш светкавица тук, може да я видят.
- Наясно съм! Правя клипове. - Тя си поигра с бутоните и засне тавана. Еди и Нина продължиха напред. - Хей, почакайте ме!
Еди стигна до дъното на коридора. Покрити с пясък колони и богато украсени стени бележеха входа към залата. Тук отекващият рев на електрическата резачка се чуваше по-ясно.
Еди надникна в залата. Крушките по тавана бяха заменени от ярки прожектори, монтирани върху триножници, които осветяваха западната половина на голяма правоъгълна зала. Не се виждаше жив човек, но шумът проникваше през отвора в западната стена и се виждаха още прожектори. Той влезе вътре и махна на Нина и Мейси да го последват.
Нина едва сдържаше изумлението си.
- Господи - прошепна тя, оглеждайки двете редици покрити с йероглифи цилиндрични колони по продължение на залата, символите по стените, нишите, които съдържаха затворени глинени контейнери, в които се пазеха папирусите…
Залата на летописите. Доскоро смятана за мит, но вече твърде реална. И Нина беше една от първите, които след хилядолетия бяха влезли тук.
Но не и първата. Различните съвременни артефакти, които се забелязваха тук-там, бяха доказателство за това. Върху една количка, оставена до входа, лежеше големият камък, който някога бе запречвал входа, готов да бъде върнат на предишното си място, щом крадците приключеха работата си. Подът беше покрит с прах и безброй отпечатъци от ботуши.
