- Разбира се, че не - сопна ѝ се Нина. - Но няма какво повече да направя по въпроса! Освен ако не отидем в Египет и не ги хванем на местопрестъплението… - Гласът ѝ секна изведнъж.
Еди познаваше това изражение.
- Не - рече той с предупредителен тон.
- Бихме могли да отидем в Египет.
- Не, не можем.
- Да, можем.
- Нямаме визи.
- Визите ни на представители на ООН все още са валидни.
- Нямаме пари, по дяволите!
- Имаме кредитни карти!
- Които са почти изпразнени!
- Аз имам кредитна карта - обади се Мейси. - Аз ще платя.
Нина изгледа недоверчиво деветнайсетгодишното момиче.
- Сериозно ли говориш?
- Разбира се! Имам огромен кредит!
- Сигурно е много хубаво - промърмори Еди.
Нина продължаваше да се колебае.
- Не знам колко струва полетът до Египет, но няма да е много евтин. Сами ще се оправим.
Той направи гримаса.
- Да бе, ако продадем някой друг бъбрек.
- Няма проблем, мога да си го позволя - каза Мейси. - Е, мама и татко могат, но все тая. Баща ми е пластичен хирург, а майка ми е психиатър, богати са. Така или иначе покриват всичките ми разходи.
- Чакай малко - каза Нина. - Мейси, ти разказа ли за всичко това на родителите си?
Момичето я погледна смутено.
- Всъщност, не. Те дори не знаят, че съм се върнала в Щатите.
Нина я погледна ужасена.
- O, Боже! Как така не си им казала?
- Опитвам се да ги предпазя! Онзи, белязания, каза, че ще изпрати хора да наблюдават дома ми и да подслушват телефоните, за да ме намерят. Ако мама и татко не знаят, че нещо се е объркало, те няма да се притесняват и няма да ме издадат.
- Е, сега вече знаят, че нещо не е наред - каза ѝ Нина. - Дори АСН да не са им казали, че си загазила - което е малко вероятно, - аз трябваше да кажа на полицията, че си била с мен снощи. Те са взели телефона на родителите ти от АСН и са им се обадили.
Мейси пребледня.
- О! Аз… не се сетих за това.
Нина кимна към телефона.
- Обади им се веднага. Кажи им, че си добре.
Момичето вдигна телефона и набра номера.
- Мамо, здравей. Мамо? Мамо, успокой се, добре съм. Да, добре съм, наистина! А, от АСН са се обадили, така ли? - Тя направи физиономия. - Не, въобще не стана така, лъжат! - Тя изсумтя нетърпеливо. - Мамо! Не, не мога да се прибера, не още. Ще си дойда при първа възможност, но има нещо, което трябва да направя първо, много е важно. После ще ви разказвам. А, и ако смяташ, че някой ви следи, обади се в полицията, става ли?
Реакцията беше толкова истерично-гръмогласна, че дори Нина и Еди я чуха.
