Операция "Озирис" | страница 6

За изненада на Мейси преди да се спусне по рампата към Сфинкса, Гамал прескочи пролуката между нея и по-горното ниво от съоръжението на Сфинкса, и изчезна от по­гледа ѝ. Останалите мъже го последваха.

Странно. Горният храм беше с повече от хиляда години по-млад от по-големия си съсед, рожба на Новото царство от 1400 година преди новата ера, и макар че беше в относи­телно по-добро състояние от Храма на Сфинкса, бе много по-маловажен в историческо отношение. Защо Гамал ще му прави тайно посещение? При това по тъмно?

Тя видя върховете на главите на мъжете, докато те кра­чеха към вътрешността на храма и продължиха отвъд него. Сега тя вече беше наистина заинтригувана. Там нямаше нищо. Къде отиваха те?

Мейси се измъкна от храма и проследи с очи как трима­та мъже заобикалят руините по-горе. Някакъв детински де­тективски инстинкт я подтикна да се опита да разбере как­во правят, но тя му се съпротивляваше - докато откъм Сфинкса не долетя вик. Бъркли крещеше на един египетски лаборант, който беше изпуснал някакъв сандък.

Да ги вземат мътните, помисли си тя. След като Бърк­ли продължаваше да се държи като задник, тя не искаше да е близо около него. Вместо това се изкачи по рампата и ско­чи в горния храм.

Над нея проблеснаха зелените линии на лазерни лъчи, проектиращи йероглифи върху пирамидите, докато говори­телят пееше възхвали за Озирис, безсмъртния цар-бог от египетската митология.

- Да, да, това вече съм го чувала - прошепна Мейси, до­като надзърташе покрай стената на храма.

Част от северния край на платото беше преградена от оранжева пластмасова мрежа - там, където се извършваха ремонти по високата стена. Сред купчините тухли и камари натрошен камък се виждаха две малки кабини и наподобява­що палатка съоръжение. Това беше толкова обичайна гледка, че Мейси досега не ѝ беше обръщала никакво внимание. Не изглеждаше някой да върши каквато и да било работа там.

В момента обаче там имаше някой. Подобно на мъжете при портала, други охранители патрулираха из района, за да са сигурни, че никой турист няма да се доближи до Сфинк­са. Обаче мъжът, който очакваше Гамал и останалите, не беше патрулиращ. Той охраняваше строителната зона.

Осветлението се промени, още повече лазерни и прожекторни лъчи прорязаха черното небе. Охранителят на­блюдаваше монитора и се извърна, когато посетителите се приближиха. Размениха няколко кратки думи и той ги пус­на да минат през мрежата.

Гамал достигна палатката и издърпа настрани платни­щето на входа, разкривайки светлините във вътрешността.