- Какво може да направи той?
- Ще останеш изненадана. Просто му се обади!
Мейси се намръщи, но намери номера и го набра.
- Дава заето!
- Какво? С кого говори, по дяволите?
*
Ламборгинито излетя с пълна газ от Сто и осма улица и рязко зави на юг. Благодарение на широките си гуми и системата 4x4 то се държеше много стабилно на пътя, но центробежната сила от резкия завой отхвърли Еди към вратата. Отпред дългата права на Сентръл Парк Уест се губеше в далечината, а отляво самият парк тънеше в мрак.
Мурсиелагото ускори и насрещните светлини започнаха да прелитат край него като при свръхсветлинна скорост. Еди се облегна назад. Грант държеше телефона до ухото му.
- Ще помогнеш ли?
- Ще видя какво мога да направя - каза Ейми, този път официално като полицай Мартин от Нюйоркското полицейско управление. - Но ще ми трябва време да съобщя на всички патрули. Ако те спрат преди това, ще отнесеш глобата.
Това беше най-малкият проблем.
- Тогава няма да им позволя да ме спрат.
- Ако караш с повече от позволеното… - В гласа на Ейми се промъкнаха подозрителни нотки. - Вече си вдигнал скоростта, нали?
- Малко - призна си той, а стрелката на скоростомера бързо прескочи осемдесет.
- Къде се намираш?
- Сто и пета улица… Сто и четвърта… Сто и трета…
- По дяволите, Еди! Не знаеш ли колко е опасно това?
- Ти се погрижи момчетата ти да разберат, че Нина е добрата, а тъпанарите, които я преследват са лошите, става ли? Чао!
- Значи… - обади се предпазливо Грант, докато прибираше телефона с едната си ръка, а с другата затягаше предпазния колан, - и друг път си карал бързи коли, а?
- Да - промърмори Еди, съсредоточен върху пътя. Увереното поведение на ламборгинито му позволяваше да лавира безпроблемно между останалите превозни средства; усещането беше като в компютърна игра, но тук и най-малката грешка би означавала не само край на мурсиелагото, но сигурно щеше да нарани или убие и невинни хора.
- Какви, например?
- Последното бързо нещо, което карах, беше едно Ферари 430.
Грант кимна одобрително.
- Яка кола. Твоя ли беше?
- Смяташ ли, че ако можех да си позволя да имам Ферари, щях да работя като бодигард?
- Прав си, човече. Ей, автобус, автобус!
- Виждам го. - Улицата пред тях беше празна поне още две пресечки. Еди изпревари автобуса и ускори. Ламборгинито безпроблемно подмина стоте мили в час.
Грант въздъхна накъсано.
- Значи това Ферари - грижил си се добре за него, нали?
- Не - отвърна Еди, подсмихвайки се под мустак. - Направо го размазах. - Хлъцването от съседната седалка прозвуча така, сякаш Гранд се опитва да си поеме въздух. - Не се тревожи. Ще се погрижа за твоето Ламбо.
