Операция "Озирис" | страница 4

*

Шефът на охраната на обекта Сефу Гамал бързо пре­коси пътеката между Храма на Сфинкса и по-малките и по-стари развалини от югозападната им страна. На края на пътеката имаше охраняван портал. От 2008 година някога откритата равнина на платото Гиза беше оградена от дълга повече от двайсет километра висока стена от стомана и бодлива тел, отчасти за да се ограничи броят на амбулант­ните продавачи на дрънкулки и на дебнещите посетители­те притежатели на камили, а отчасти и от съображения за сигурност - Египет не желаеше да се повтори избиването на туристи в Луксор през 1997 година. Сега платото се на­блюдаваше от хиляди охранителни камери и от туристиче­ската полиция, и всички посетители се проверяваха с де­тектори за метал.

Но във вътрешността имаше и други препятствия, кои­то служеха не за да предпазват туристите от терористи, а за да предпазват египетските съкровища от туристите. Достъ­път до вътрешността на пирамидите беше ограничен до минимално количество посетители дневно, а самият Сфинкс бе почти напълно затворен за посещения - и при протичащите разкопки районът беше охраняван още по-зорко от обикно­вено. Изсечената в пясъчника яма, в която се намираше Сфинксът, граничеше на изток с храма, на запад и юг с от­весни скали, а на север - със съвременна каменна стена, поддържаща пътя през равнината. Достъп до мястото имаха само хора с пропуски.

Но тази вечер щеше да е изключение.

Гамал достигна портала и зачака да започне светлинно-звуковото шоу. Няколкостотин туристи седяха на редици сто­лове зад Храма на Сфинкса, за да гледат спектакъла. Той предпочиташе срещата да се осъществи много по-късно, след приключване на демонстрациите, и след като туристи­те и АСН екипът си тръгнат, но човекът, когото очакваше, беше нетърпелив… и раздразнителен.

Появи се светлина от приближаващи се фарове - джип мерцедес. Това сигурно беше посетителят му - заради изди­гането на оградата трафикът през района беше ограничен. Първият човек, който излезе от колата, беше непознат - дългокрак, дългокос мъж от бялата раса със сако от нещо, подобно на змийска кожа; дългата рехава козя брадичка до­някъде смекчаваше грубите черти на лицето му. Той обико­ли колата, за да отвори вратата на спътника си, който, също като Гамал, беше египтянин.

Гамал пристъпи през портала, за да го поздрави.

- Господин Шабан - каза той, - голяма чест е за мен да ви видя отново.

Себак Шабан нямаше време за любезности.

- Разкопките изостават от графика.