- Странно, не знаех, че АСН е бизнес. - Нина отвори брошурата и видя снимка на Лоугън Бъркли, заел героична поза пред пирамидите. - Ти ли го постави начело на разкопките?
- Лоугън беше най-добрият кандидат за тази работа.
- Лоугън е съвършен егоист. Защо не избра Кал Ахмет или Уилям Шофийлд? И двамата имат много по-голям опит.
- Ако искаш да знаеш, те присъстваха в списъка с резервите - отвърна студено Ротшилд. - Но Лоугън беше мой личен избор. Презентацията му ме впечатли най-много.
Искаш да кажеш, че най-много ти се мазнеше, помисли си Нина, но премълча.
- А той прие ли идеята за тоталното опорочаване на принципите на археологията? Това също ли беше част от презентацията му?
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид избързването и пренебрегването на научните практики, за да може телевизията да се сдобие с по-висок рейтинг.
- Ти си последният човек, който може да ми говори за „пренебрегване на научните практики”, Нина - сопна ѝ се Ротшилд. - Тоталното ти незачитане на правилата беше ос-новната причина да те уволня, забрави ли?
- Не става въпрос за мен. - Нина едва сдържаше гнева си. - А за това, че АСН се продава! Тя беше създадена да защитава тези открития, не да ги експлоатира!
- А, сега разбирам, защо си дошла. - Тънките устни на Ротшилд се разтегнаха в презрителна усмивка. - Това е някакъв отчаян опит да се реабилитираш пред себе си, нали? Искаш да удариш с юмруци по стените на храма на своите потисници, за да убедиш себе си, че си права, а всички останали грешат? - Тя се изправи и се облегна на бюрото, навеждайки се напред. - Откажи се! Независимо какво си мислиш, ти не си незаменимото сърце на АСН - организацията работи перфектно и без теб. Всъщност дори по-добре. Знаеш ли колко наши служители са загинали, откакто те няма? Нито един!
Нина си пое рязко дъх.
- Това беше много подло, Морийн - каза тя през зъби.
За миг изражението на Ротшилд показа, че дори тя е осъзнала, че е прекалила. Но този миг отмина бързо.
- Ти каза, Нина, че си дошла и смяташ да се задържиш тук. Според мен за всички е най-добре да си идеш. А най-добре ще е повече да не се връщаш.
Нина се изправи и сви юмруци, за да не види Ротшилд треперенето на ръцете ѝ.
- Онова, което правиш в Египет, е обида за професията и ти го знаеш много добре.
- И двете знаем коя е истинската обида за професията - възрази Ротшилд. Нина я погледна с омраза, отвори вратата и излетя от офиса. Отдясно на сградата на ООН имаше малък парк; Нина профуча край него, а двайсет минути по-късно гневът продължаваше да бушува в гърдите ѝ. Изпитваше някакво перверзно удоволствие от него - знаеше, че щом утихне, на мястото му ще се възцари отчаяние, по-дълбоко от всякога.
