Тя докосна късметлийския медальон, който висеше на шията ѝ, стисна зъби и се устреми към фоайето.
Изкачването с асансьора продължи по-дълго, отколкото си спомняше. Самият асансьор ѝ се стори по-тесен, задушен. Нещата не се оправиха и след като слезе във фоайето и я пуснаха през охранителната врата. Макар да си казваше, че приемната едва ли ще се е променила кой знае колко за седем месеца, множеството дребни разлики я правеха да изглежда смущаващо чужда.
Едно нещо не се беше променило - фигурата зад гишето.
- Доктор Уайлд! - извика Лола Джианети и скочи да я посрещне. - Или вече трябва да ви наричам доктор Чейс?
- Все още Уайлд - усмихна се Нина на дългокосата блондинка, докато двете си разменяха прегръдки, - исках да запазя името си заради професията. Макар че сигурно щеше да ми е по-лесно да си намеря друга работа, ако го бях сменила.
- Как е Еди? - Лола посочи пръстена на лявата ръка на Нина. - Как беше сватбата?
- Импровизирана. За което бабата на Еди още не може да ни прости. Тя искаше да пътува до Ню Йорк. - Нина се усмихна, след което отново стана сериозна. - А ти как си?
- Възстанових се. Повече или по-малко. - Лола погледна към корема си, където беше намушкана преди седем месеца в същата тази зала, в която стояха сега.
- Сигурно ти е било трудно да се върнеш на работа.
- Наистина ми беше странно. За известно време. - Лола сви рамене, твърде небрежно. - Но си обичам работата, така че… - Тя се поколеба, погледна към кабинетите и снижи глас. - Честно казано, вече не я обичам толкова.
- Ротшилд? - попита Нина.
Лола кимна.
- Вие бяхте много по-добър шеф. Сега важното е кой ще ѝ се подмаже най-много. И парите.
- Точно затова съм тук. Роджър Хогарт не може да дойде, затова ме помоли да го заместя. Еди също непрекъснато ми го натяква.
- Ясно. - Лола се обърна към компютъра си. - Професор Ротшилд провежда видеоконференция с доктор Бъркли, но разговорите им обикновено продължават не повече от петнайсетина минути. Срещата ѝ с професор Хогарт беше насрочена за след това, така че ще щом излезе ще попитам дали ще ви приеме.
- И дали изобщо ще ме поздрави - отвърна Нина. При мисълта за Ротшилд сдържаният ѝ гняв отново се разбушува. Тя се опита да го потисне. Шансовете да промени нещо клоняха към нула, но беше решена да изкаже мнението си, а за това умът ѝ трябваше да бъде ясен и съсредоточен.
- Ще направя всичко, което зависи от мен, за да я убедя. - Лола погледна към табличката до монитора. - О, това ми напомня, че има съобщение за вас.
