Това определение подхождаше не по-малко на двамата мъже, които бяха с него. Телевизионният продуцент Пол Метц беше нисък, пълен и брадат, с телосложение на буре и с похотлив поглед, който Мейси често улавяше върху себе си. Тя харесваше мъжкото внимание, разбира се… но не от страна на всички мъже.
Другият мъж беше египтянин. Доктор Яби Хамди беше високопоставен служител от Висшия археологически съвет, държавна агенция, надзираваща всички египетски археологически дейности. Шкембестият, оплешивяващ Хамди технически ръководеше разкопките, но, изглежда, нямаше нищо против да остави Бъркли да върши каквото си иска, повече заинтересуван от проявите си пред телевизионните камери. Мейси не би се изненадала, ако в момента на дългоочакваното разкриване на митичната Зала на летописите пред света, Хамди се изпъчи пред обективите и започне да се хвали с решаващата си роля в откритието.
Това предаване беше настоящата тема на разговор.
- Значи си сто процента сигурен, че ще отвориш вратата в точно определения момент? - попита Метц с тон, който предполагаше, че мисли точно обратното.
- За последен път повтарям: ще отворим входа на купола точно когато казах - изрече Бъркли с нюинглъндски акцент, а носовият му, надменен глас издаваше възмущение. - Знам какво правя. Това не са първите ми разкопки, както ти е известно.
- Но са първите, които ще завършиш на живо пред петдесет милиона души. И телевизионната компания няма да е доволна, ако в прайм тайма им ти два часа се ровиш сред тухлите. Те, а и всички останали, искат да видят нещо грандиозно. Хората обичат тези египетски глупости.
Разкъсван между желанието да защити своето наследство и да остане в добри отношения с продуцента, Хамди избра второто.
- Доктор Бъркли, можете ли да гарантирате, че ще се придържаме към разписанието?
- След осем дни - процеди Бъркли през стиснатите си зъби - ние ще покажем на света нещо по-невероятно дори от Атлантида, не се безпокойте. - Той се обърна към близката преносима кабина със сателитна чиния на покрива й - щаба на екипа. - И като си говорим за графици, време е да си направя резервация.
Може би в момента не беше особено отзивчив, но Мейси трябваше да поеме риска.
- Доктор Бъркли, ще ми отделите ли минутка?
- Само времето, които ще ми трябва да стигна до кабината - отсече той, като я изгледа презрително. - Какво има?
- Отнася се за мен - каза Мейси, като продължи да крачи. - Надявам се, че ще получа възможност да върша повече истинска археологическа работа. Мисля, че съм доказала, че съм подходяща за …
