Операция "Озирис" | страница 18
Телефонът ѝ иззвъня и я стресна. Тя го вдигна.
- Ало?
- Здравей, Нина. - Познат глас - професор Роджър Хогарт, колега от университета. През последния месец се бяха чували няколко пъти, но най-вече бяха поддържали връзка чрез имейли.
- Роджър, здравей! Какво мога да направя за теб?
- Работата винаги на първо място, а? - рече укорително той. - Ще поговорим за това след малко. Как си иначе?
- Ами… добре съм - отвърна тя равнодушно.
- Как е новият апартамент? Харесва ли ти повече от преди?
- Най-добре да не казвам нищо.
Той се изкикоти.
- Разбирам. Не се тревожи, нещата ще се оправят, сигурен съм. Сигурно точно когато най-малко го очакваш. Та като говорим за неочакваното… първо, помниш ли, че се опитвах да се свържа с Морийн, за да се оплача от онази смехотворна атракция, която прави край Сфинкса?
- Да - отвърна Нина, усещайки прилив на гняв при споменаването на името. Тя имаше много причини да не харесва професор Морийн Ротшилд още преди жената да се беше превърнала в един от основните архитекти на нейното изпадане в немилост.
- Е, тя най-накрая се съгласи да се види с мен. Утре, всъщност.
- Така ли? Страхотно.
- Доста време ми трябваше да я убеждавам, както можеш да се досетиш. Но за лош късмет, второто неочаквано нещо е… аз не мога да отида.
- Защо?
- Подхлъзнах се на стълбите и сега седя тук с крак, гипсиран догоре като мумия.
- Добре ли си? - попита загрижено тя.
- Само изкълчване, слава Богу. Рисковете за напредналата възраст са направо смехотворни - като млад съм скачал овчарски и висок скок, без дори да си навехна пръста. А сега паднах от петнайсет сантиметра и съм извън строя за цяла седмица! - Той изсумтя.
- И какво ще правиш с Морийн?
- Затова се обаждам. Надявах се ти да отидеш вместо мен.
- Сериозно ли? - възкликна изненадано Нина. - Та нали тя ме уволни!
- Добре де, ще бъде малко… неловко. Но онова, което прави тази жена, е подигравка с археологията. Като че ли всеки път, когато включа телевизора, виждам поредната реклама на този цирк.
- Да, виждала съм ги - промърмори Нина. Рекламите за откриването на Залата на летописите се появяваха навсякъде през последните две седмици, вбесявайки я все повече.
- Това е безсрамна комерсиализация, не наука. И ако се окаже, че вътре няма нищо, цялата археология ще стане обект на подигравки. Едва ли нещо ще се промени, но смятам, че поне някой трябва да каже тези неща на Морийн.
- И искаш аз да го направя? Съжалявам, Роджър. Морийн Ротшилд е сред хората, които най-малко желая да виждам.