Така че сега беше безработна, без каквито и да е перспективи… и съвсем скоро щеше да е без никакви пари. Единственото, което имаше, беше Еди.
Което всъщност не беше съвсем вярно, защото работата му непрекъснато го държеше далеч от нея.
В един от съседните апартаменти се разплака бебе, тънките стени почти не го заглушаваха.
- По дяволите - промърмори тя и притисна длани към лицето си.
*
Еди Чейс излезе от високата тухлена сграда в Ийст сайд и огледа улицата в двете посоки, преди да тръгне да слиза по стълбите.
- Видях те - разнесе се женски глас зад гърба му.
Еди се обърна и я погледна.
- Видя кое?
- Теб, как проверяваш дали навън има някой, който може да те разпознае. - Ейми Мартин слезе по стълбите с развяващи се тъмни къдрици и прегърна англичанина през кръста. - Много си съобразителен.
- Не бих искал Нина да разбере точно сега, нали? - каза той на по-младата жена. - Сам ще ѝ кажа, когато моментът е подходящ. Не искам и някой друг да научи.
Ейми се ухили.
- Но пък ти хареса, нали? Не го отричай. - Тя отиде до завоя, оглеждайки се за такси. - Искаш ли утре пак да го направим?
- Да, стига да имам време - отвърна Еди. - Зависи дали Грант Торн ще се нуждае от мен.
Тя отново се ухили и поклати глава.
- Все още не мога да повярвам, че движиш с филмова звезда.
- Не може да се каже, че „движа” с него. Аз съм му бодигард, а не най-добър приятел. Честно казано той е… един тъпанар.
- Да, ама кара ламборгини, нали? Яко.
- Жалко за колата. Никога не шофира с повече от двайсет километра в час, защото иска всички да го видят, че седи вътре.
- Днес ще го пазиш ли? - Едно такси се появи и Ейми му махна да спре.
- Да, след малко отивам да го взема. Иска да си купи костюм за някакъв благотворителен прием тази вечер, така че ще трябва да го наглеждам. Защото Пето авеню е толкова опасно място.
Таксито спря точно когато телефонът на Еди иззвъня. Той погледна към екрана: Нина.
- Хубаво, върви се забавлявай с холивудските си приятелчета! - каза Ейми, докато се качваше в колата.
- Ще се опитам - отвърна той и се обади по телефона: - Здрасти.
- Здрасти - каза Нина. - Къде си? - През последните месеци беше опознал до болка натежалия ѝ от съня глас, но сега в него се усещаше и меланхолия.
- Ами… с Грант Торн съм, във фитнес салона.
Мълчание.
- Аха. Кога ще се прибереш у дома?
- Ще се видим утре! - извика Ейми, докато таксито се отдалечаваше.
Той ѝ махна раздразнено.
- Няма да е скоро, съжалявам. Ще бъда с него цял ден.
